Една Вълшебна Коледа

Той се наведе над масичката за кафе, взе две монети от по двадесет и пет цента и ѝ ги подаде, а тя се усмихна с усмивка на задоволство. Взимайки монетите, тя ги хвърли в стъкления буркан. – Много добре. Платено е.

Самука премигна няколко пъти и наклони главата си, опитвайки се да се осмисли това, което тази луда жена казваше.

– Какво?

– За всяко проклятие, монета – каза тя и погледна към Джей Пи, сякаш, за да се увери.

Джей Пи се засмя шумно.

– Ще бъде наистина интересно... – промълви той, като все още се смееше.

Нетърпелив и неспокоен от присъствието им, Самука изпусна дълга въздишка и каза:

– Когато приключите с играта, затворете вратата.

Когато се обърна за да се отправи към кухнята, той беше прекъснат от сладкия глас на момичето.

– Джей Пи, благодаря за превоза. Обещавам да не ви разочаровам – каза тя с такава сериозност, че звучеше сякаш му обещаваше да установи световен мир.

После той влезе навътре и най-накрая осъзна, че тя каза, че ще остане. Там. В къщата му. В неговото убежище. Където той не е искаше никой да присъства.

А, не и това.

– Не знам какво си намислила, но ти няма да останеш тук – каза той, знаейки, че звучи грубо, но не му пукаше.

Джей Пи изпъшка при грубите му думи, но момичето не изглеждаше да бе чула.