Една Вълшебна Коледа

– Самука – запротестира редакторът, когато тя започва да се разхожда из стаята, разглеждайки всичко около себе си, докато си говореше нещо, преценявайки това, което щеше да бъде нейния нов дом. – Габриела ще остане с теб до Коледа. Това е крайния ти срок да предадеш ръкописа си.

Писателят промърмори едно знам,, но не свали поглед от момичето, което вървеше към коридора.

– Тя не ми трябва тук – запротестира той.

– Тя ще остане, за да улесни живота ти. Тя ще поддържа къщата в ред, ще записва каквото ти трябва, ще се погрижи да се храниш, и да предадеш проклетия ръкопис.

Габриела се обърна към двамата с негодувание, прекоси отново стаята и взе стъкления буркан, държейки го пред Джей Пи. Той извади банкнота от два реала от джоба си и я хвърли в буркана.

Тя се усмихна, доволно, сложи буркана отново на масата и отново се заразхожда.

– Не искам някаква луда жена тук, Джей Пи. Нуждая се от спокойствие, а не от чудачка с буркан, която цензурира думите ми.

– Не съм чудачка с буркан – промълви тя тихо, без да изглеждаше обидена от всичко, което човекът каза за нея.

– Какво?

– Коледното дърво. Остават 15 дни преди голямата вечер. – Къде е твоето? – Попита тя, изглеждайки наистина любопитна и дори загрижена.