Една Вълшебна Коледа

– Разбира СЃРµ, че имаш нужда РѕС‚ асистент – каза тя тихо. – Къщата Рµ разхвърляна. Работата ти закъснява. Р? ти трябват РѕР±РЅРѕСЃРєРё. Р? подстригване също.

Думите ѝ го парализираха, изненадвайки го с дързостта на момичето, което изглеждаше сякаш едва е завършила училище, въпреки че тонът на думите ѝ не съдържаше нищо друго освен доброта.

– Каква по дяволите си ти ... – започна той, но изгуби вниманието ѝ, когато момичето заразглежда стаята, изглеждайки загрижена. Очевидно търсеше нещо. Когато изглежда го намери, тя прекоси стаята, отиде до масата на ъгъла и взе стъклен орнамент.

– Това трябва да стане...– измънка тя и му занесе буркана. – Къде са онези малки неща? Тя попита с лека усмивка.

– Какви малки неща? – попита Самука намръщено, и тя се обърна към Джей Пи.

– Тези малки неща, с които купуваше кафе – обясни тя на редактора, който я гледаше сякаш е полудяла.

След няколко секунди, когато двамата мъже се спогледаха, опитвайки се да разберат какво иска, Джей Пи попита:

– Монети ли? – Той обърна част от джобовете си.

– Да! – РўСЏ възкликна Рё цялото Сќ лице светна РѕС‚ радост. Самука РЅРµ можеше РґР° РЅРµ СЃРё помисли, че Рµ РјРЅРѕРіРѕ странна. – РљРѕСЏ Рµ най-ценната? – Попита тя Джей РџРё, който Сќ даде монета РѕС‚ един Реал. – Р?мате ли една РѕС‚ тези? – момичето попита Самука.