Желания

Такова е желанието да изглеждаме по определен начин, да бъдем, да постигнем, да реагираме, да опитваме, да търсим, да вярваме, да създаваме, да знаем, да искаме, да имаме, да можем…

При децата това се вижда по ясен начин, достатъчно е да ги наблюдаваме по време на игра, за да видим колко невъздържани са постоянните им желания, докато при възрастните, макар и при тях да не е изчезнало нацяло всичко това, се опитват да замаскират, поне отчасти, цялостния си „свят от желания“, давайки гласност само на това, което счита за угодно или възможно спрямо дадената ситуация и присъстващите хора.

Можем да дефинираме желанието като двигателна сила, която подтиква съществото ни към определени посоки, посоки, желани от нас самите, основани на желанията ни.

Желанието подтиква към действие, определя поведението ни, както спрямо желанието, така и спрямо негативната страна на желанието, тоест, случва ни се това, което не желаем.

Това също е желание, то бива определяно като негативно, защото е нещо, което не искаме да се случи, но и то ни тласка към ситуации, които целят да се изпълни.

Може би изглежда странно, но именно това се случва достатъчно често, фактът, че мислим за това, което не искаме да се случи и превъртайки го непрекъснато в главата си, правим така че, подсъзнанието го приема сериозно.