Желания

Ако вземем например, сексуалния акт, природата ни е създала така, че този акт да ни дарява с толкова силни емоции и удоволствие, че да не можем да се лишим от него, всичко това, с цел продължаване на вида.

Нека се върнем на споменатото бебе. В един момент, сред цялото море от информация, което заучава и което неизбежно формира представата му завъншния свят, а в последствие и за самото него, се формира това, което бива определено като индивидуалност, онази уникална смесица, която го отличава като единствено и неповторимо.

Какво излиза на този етап на бял свят чрез индивидуалността, чрез играта, чрез начина на изразяване на бебето, в ситуацията, в която се озовава? Как се справя с цялостното си съществуване?

Чрез желания.

Ражда се желанието като двигателна сила на индивидуалния живот, ражда се като намерение и се изразява чрез него.

Следователно, всяко мое желание е и намерение, и в рамките на целия ми живот, продължавам настоятелно да желая.

Това може да изглежда странно, но фактически е така, свикнали сме да гледаме на желанието като на нещо „голямо“, „неизпълнимо или почти неизпълнимо“, „недостижимо или такова, за което трябва здраво да се изпотим, за да го постигнем“, но в действителност, цялото ни съществуване е основано на различни малки и големи желания, които съпътстват живота ни.