Една Пленителна Целувка

– Тя толкова се страхува... толкова е разстроена. Защо я водят?

– Тя е невинна... – Лахлан поклати глава.

Бащата прегърна Лили с ръка. – Ела, момичето ми. Той я насочи към един стол и ѝ помогна да седне, преди да се обърне към другите. – Лахлан, най-добре сега да кажеш на всички какво си видял.

Самюел дръпна ръката на баща си. – Трябва първо да опаковаме каквото можем и да тръгнем. Той може да разкаже на момичетата, докато пътуваме.

Майката обгърна с ръце Самюел и го придърпа към себе си. – Тихо сега.

Моаре насочи цялото си внимание към Лахлан и захапа долната си устна, докато го чакаше да проговори.

Тя бе готова да се обзаложи, че видението му съвпада с нейното. Може би бе видял липсващото парче, което да превърне видяното от нея в нещо смислено.

Той погледна тавана, издишвайки бавно. – Видях това. Той посочи към прозореца. – Вдовицата Пиер бе обвинена във вещерство и завлечена навън.

Той сви юмруци от двете си страни. – Тя не е вещица. Просто е една самотна стара жена.

Моаре преглътна покрай бучката в гърлото ѝ. – Аз също я видях. На тъмно, мръсно място. Тя се страхуваше и умоляваше някого.

Силната ръка на бащата се отпусна на рамото на Моаре и тя наведе главата си към ръката му.

Лахлан поклати главата. – Страхувам се, че Самюел е прав. не можем да останем тук още дълго.

Сърцето на Моаре се сви. Тя не искаше да напусне Франция – да напусне Бастиен.