Една Пленителна Целувка

Тя вдигна главата си, стоейки изправена. – Защо не? Това е нашият дом.

– Ние сме изложени на по-голям риск от всеки друг тук. Лаклън я погледна, а погледа му казваше, че знае.

– Не, ние внимавахме. Моарe изправи гърба си и вирна брадичката си. – Никой не знае тайната ни.

– Видях да влачат Лили във вериги.

А къщата ни гореше. Майка плачеше. Лахлан поклати главата. – Трябва да тръгнем преди моето видение да се сбъдне. Той се загледа втренчено в Моаре. – Вие знаете, както и аз, че единственият начин да спрем това е да сменим посоката.

– Аз ли? Но защо? Гласът на Лили прошепна в стаята.

Бащата погледна към майката. – Мисля, че е дошло времето, да им кажем какво се случи в Шотландия.

Майката кимна категорично. – Седнете всички.

Моаре издиша раздразнено, докато семейството ѝ се настани по местата си около старата дървена маса.

– Вече знаем за Шотландия.

Сълза се отрони от окото на бащата, докато поклащаше главата си. – Не, не знаете цялата истина, момичета.

– Вижте – Майката направи пауза, хващайки ръката на бащата в своята – ние не напуснахме Шотландия, защото искахме. Ние избягахме, за да защитим вас, както и себе си.

– От какво? Лили се обърна към баща си със широко отворени очи.

Той избърса сълзата от бузата си. – Вашата майка, дано Бог даде мир на душата ѝ, заедно с бащата на Самюъл и майката на Лахлан, бяха обвинени във вещерство.