Желания

Ако се запитаме кои сме ние или как бихме се определили, описанието което сами бихме си направили, би било свързано без съмнение с миналото ни и бихме се позовали на определени „етикети“ или дефиниции, които сме си самоналожили или околните са ни наложили, или пък сакомбинация от двете.

Между тях ще има със сигурност (поне така се надявам) някои положителни, като например, аз съм интелигентен, любезен, бива ме да уча, да играя футбол и т.н.; въпреки това, други (за по-голямата част от хората) ще бъдат негативни или ограничаващи, например, аз съм грозен, не умея да правя това и т.

Тази тема ще я отложа за главата относно ограничаващите убеждения, където ще се заемем достатъчно с това. В момента искам да акцентирам върху важността на настоящия момент, единствен и вечен, много специален в източните религии.

Времето тълкувано като течение, като протичане на събития е като голяма мистерия за нас, един вид измерение, от което не можем да се разделим по никакъв начин.

В чисто астрофизичен смисъл е неразделимо от движението на небесните тела и образува време-пространството, според известната теория на относителността на Айнщайн, която допълва теорията на Галилео Галилей от 1660 г.

Движението на небесните тела поражда времето, а ние, бидейки част от тази система, ставаме негов обект, нито можем да избягаме от него.