Една Вълшебна Коледа

Ярко сините ѝ очи я наблюдаваха с обич и тя направи знак на момичето да се приближи.

Тя се усмихна, а Анджела кимна, докато дръпна букла от късата си коса, дълга до брадичката и толкова бяла, че изглеждаше като облак, зад ухото. Габриела мислеше, че е невероятно как изглеждаше толкова млада, въпреки косата, която блестеше като ореол.

– Р?мам РјРёСЃРёСЏ Р·Р° теб, млада госпожице – каза тя, Рё изразът Сќ беше сериозен Р·Р° РїСЉСЂРІРё РїСЉС‚.

– Ах, наистина ли? – попита Габриела, докато завиваше кичур руса коса на върха на пръста си, почувствала се вече нервна от тежестта на отговорността.

– Естествено – промълви тя, докато въртеше очи, сякаш разпитът беше напълно ненужен. Което имаше логика, тъй като като чирак, тя не трябва да се съмнява, когато един настойник и каже, че има задача за нея.

Надявам се да не включва сладки от какъвто и да, е вид, помисли си тя.

– Добре – промълви тя, като си размени краката.

– Боя се, миля моя, че това е една изключително специална мисия. След последните събития, Великият Пазител беше решен да те понижи на помощна позиция, но успях да го убедя да ти даде още един шанс. – Последен – подчерта тя.

Младата жена потръпна от думите и почувства как очите ѝ се напълниха със сълзи. Да бъдеш повишен в чирак беше голямо постижение, а да те понижат в помощната позиция би било най-големия позор, който един ангел можеше да получи в царството небесно.