Една Пленителна Целувка

Слънцето беше високо в небето и огряваше ярко цялото село.

– Не трябва да се оплакваш, Моаре. Лили махна една паднала къдрица от челото си и така остави свежа диря от бял прах след себе си. – Колко хубаво, че толкова много от селяните купуват нашите печива.

– Не се оплаквах. Моаре се вгледа в близначката си.

Франция беше добра за нея – за всички тях. Построиха си приятен дом и устойчив живот тук през годините, откакто избягаха от Шотландия. Баща им имаше своя ковачница и леля Айлис, която преди години се превърна в тяхна майка, допълваше семейното богатство, като продаваше хляб и сладкиши.

Освен това селяните бяха любезни и ги приеха, когато семейството на Моaре се установи тук. През годините много от хората им бяха станали приятели. Дори един от градските джентълмени започна да я ухажва.

Разбира се, че не беше влюбена, но вярваше, че с времето между тях можеха да се развият чувства. Устните ѝ се извиха в лека усмивка при мисълта. – Всъщност се чувствам благословена.

Моаре постави хляба, върху който работеше на страна и се намръщи на Лили, докато посягаше за още брашно. – Надявам се никога да не напусна Франция.

– Наистина. Р?зражението РЅР° Лили СЃРµ промени, Р° веселото Сќ изражение стана кисело мигновено.